Лицето от Марс

 

На една от снимките, заснета от Викинг 1 на 25 юли 1976 година, едно от скалните образувания в Кидония, разположено на 40,75° северна ширина и 9,46° западна дължина носи голяма прилика с човешко лице. Същата прилика, макар и не толкова голяма, се забелязва и при друго изображение, 70A13, направено 35 орбити на апарата Викинг 1 по-късно, когато слънчевата светлина идва под различен ъгъл от този на снимка 35A72.

Първата снимка е публикувана в съобщение за пресата P-17384 на 31 юли същата година, което описва образуванието като „огромната скална формация в центъра, която напомня на човешка глава“ и приликата е обяснена със сенки, създаващи илюзията за очи, нос и уста

Съществуването на обект на Марс който изглежда като човешко лице скоро привлича внимание на личности и организации, интересуващи се от извънземен интелект и възможните му посещения на Земята, и публикации за снимките в този контекст се появяват през 1977 година. Явлението бива наречено "лицето на Марс" (the Face on Mars, като в случая предлога on означава „върху“ и за разлика от българското „на“ не предполага притежание). Някои от коментаторите, най-знаменателният сред които е Ричард Хоагланд, вярват, че "лицето" е свидетелство за съществуването на отдавна изчезнала марсианска цивилизация, заедно с други форми на релефа в района, които смятат за пирамиди, руини на град и други. Фотографският анализ на първоначалните снимки кара някои изследователи да изкажат предположението, че чертите на "лицето" може и да не са случайно последствие от условията на наблюдение.

Повече от 20 години след като са заснети снимките от Викинг 1, поредица от космически апарати посещават Марс и събират нови данни за областта Кидония. Тези апарати включват Марс Глобъл Сървейър(1997-2006) и Марс Риконъсънс Орбитър (2006-) на НАСА и Марс Експрес (2003-) на Европейската космическа агенция. Предлаганата от тези сонди разделителна способност е в рязък контраст с относително ниската такава на снимките на Викинг. Например, изображенията от Марс Експрес са с разделителна способност не по-лоша от 14 m/пиксел. Чрез комбинирането на данни от Стереоскопичната камера с висока разделителна способност (High Resolution Stereo Camera, HRSC) на Марс Експрес и камерата на орбиталния апарат на Марс Глобъл Сървейър (Mars Orbiter Camera, MOC) бива създаден дори триизмерен модел на хълма, представляващ "лицето на Марс".